Одическая сила
  • en
  • ru

Одическая сила

Агент Жизни
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Тит Лукреций Кар, «О природе вещей», I в. до н.э.

Прежде всего, от вещей всевозможных, какие мы видим,
Необходимо должны истекать и лететь, рассыпаясь,
Тéльца, которые бьют по глазам, вызывая в них зренье…
Тонкой подобно плеве, от поверхности тел отделяясь,
В воздухе реют они, летая во всех направленьях…
В точном порядке, всегда сохраняя их облик и форму…
Солнечный свет, как и жар, относятся к этим предметам,
Так как они состоят из мелких начальных частичек …
И, наконец, потому, что их редкая ткань при полёте
Без затрудненья пройти сквозь любые способна преграды…
Так ото всяких вещей непрестанным потоком струятся
Всякие вещи, везде растекаясь, по всем направленьям;
Без остановки идёт и без отдыха это теченье.


В середине 19 века Кант Вильгельм Фон Рейхенбах 30 лет экспериментировал с полем, которое называл «одической» силой. Он обнаружил у этого поля многие свойства, подобные свойствам электромагнетического поля, которые ранее в 19 веке описал Джеймс Клерк Максвелл. Кроме этого он обнаружил, что многие свойства присущи исключительно физической силе. Он определил, что магнитные полюса поляризованы не только магнетически, но также обладают уникальной полярностью, связанной с этим «физическим полем». Другие объекты, например кристаллы, не будучи магнетическими, также обладают этой уникальной полярностью. Полюсы одического силового поля при наблюдении их сенситивными индивидуальностями проявляют субъективные свойства и видятся как «горячие, красные, неприятные» или «голубые, прохладные и приятные». Кроме того, он установил, что противоположные полюса не притягиваются, как в электромагнетизме. Он обнаружил, что при проявлении одической силы притягиваются одинаковые полюса, то есть подобное притягивается подобным. Это очень важный феномен ауры, как мы увидим позже.

Фон Рейхенбах изучал электромагнитные излучения солнца и связанные с ними сгущения физического поля. Наибольшую концентрацию этой энергии он обнаружил в красной и сине-фиолетовой частях солнечного спектра. Фон Рейхенбах утверждал , что противоположные заряды вызывают субъективные ощущения тепла и холода различной интенсивности, которые он соотнес в периодической таблице после серии отдельных тестов. Все электропозитивные элементы дают субъективные ощущения теплоты и вызывают неприятные чувства; все электронегативные элементы воспринимаются прохладными, приятными, интенсивность этих ощущений соответствует расположению элементов в периодической системе. Вариации этих ощущений от теплоты до прохлады соответствуют вариациям спектральных цветов от красного до индиго.

Фон Рейхенбах обнаружил, что физическое поле можно провести по проволоке, при этом скорость проводимости будет очень низкой /примерно 4 м/с/ и зависящей больше от удельного веса материала, нежели чем от его электропроводимости. Кроме того, объекты могут быть заряжены этой энергией подобно заряду электрополя.

Другие эксперименты показали, что часть этого поля может быть сфокусирована через линзы, подобно свету, тогда как другая часть будет огибать линзы, как пламя свечи огибает объекты, расположенные на его пути. Если эту преломленную часть физического поля поместить в воздушные потоки, она тоже отреагирует подобно пламени свечи, из чего можно предположить, что этот состав сходен с газообразным флюидом. Эти эксперименты показали — поле ауры обладает свойствами, позволяющими предположить, что оно одновременно партикулярно по природе, подобно флюиду, и энергетично, подобно световым волнам.

Фон Рейхенбах обнаружил, что сила в человеческом теле создает полярность, подобную той, которая существует на основных осях кристаллов. На основе этого экспериментального свидетельства он определил левую сторону тела как отрицательный полюс и правую как положительный полюс. Эта концепция близка вышеупомянутым древнекитайским принципам инь-ян.
Барбара Энн Бреннан.
Руки Света
Редактировалось: 4 раза (Последний: 14 мая 2015 в 09:38)
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Джери Василатос-
Изгубените открития
текст на болгарском языке

Водата од

Райхенбах се опитал да разбере естеството на прочутата „ магнитна вода“ на Месмер и за целта сложил в един съд с вода чист постоянен магнит. Резултатът бил истински и продължително осезаем ефект, особено когато пациентите опитали сместа. Усещанията били различни в зависимост от това кой полюс е бил потопен в нея.

Северният полюс я правел ободряваща и стимулираща,
а южният — неприятна и предизвикваща раздразнение.

И тъй като усещанията били съвсем реални, би трябвало да съществува не по-малко реална причина и за самите тях.

Някои от пациентите изпадали в сън, когато към тях доближавали магнити. Реакциите били наистина странни. Макар и в пълно безсъзнание, някои пациенти буквално залепвали ръце за магнитите. Други оставали будни, но получавали болезнени мускулни спазми само като се доближавали до магнитите. Пациентите били в състояние да познаят дали във водата има сложен магнит или не, както и да разпознаят какъв точно полюс е бил използван.

Установено било, че химичните характеристики на водата си оставали непроменени.Очевидно ставало въпрос за някаква много по-дълбока промяна. И в този случай енергията од придавала нови качества на инертната материя. Ефектът бил проверен в сравнение с неутрални проби. Резултатът от „сляпото“ и „двойното сляпо“ проучване на барона доказало, че наистина е налице осезаема промяна на вкуса на водата след третирането й с магнит.

Барон Фон Райхенбах измерил „трайността“ на заредената с од вода. Тя оставала активна дори когато бивала разпределена в няколко чаши. Светлините од се задържали дълго в образците.

Третираната със северния полюс вода оставала тонизиращ стимулант, а тази
с южния запазвала неблагоприятното си въздействие.

Освен това баронът открил, че од се намира дори в загребаната с шепа вода. Имало стриктно предаване на полярност от ръката на пробата.

Водата, активирана с дясната ръка, предизвиквала енергични реакции,
а загребаната с лявата водела до прилошаване.
Редактировалось: 1 раз (Последний: 14 мая 2015 в 09:55)
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Електрическа од

В пълната тъмнина на помещенията в замъка били търкани електропроводими калъпи сяра, които излъчвали бели пламъци, както и одически дим. Пламъците се появявали няколко минути след започването на експеримента. Блестящият дим достигал тавана, където започвал да се вие на блещукащи кълба. Од-димът бил не по-малко загадъчен феномен от самите светлини. Той приличал на „ектоплазма“ и „призрачни светлини“, за които открай време някои учени търсели обяснение.

Заради многобройните наблюдения и заради начина, по който се проявявали феномените, барон Фон Райхенбах предположил, че од е изключително фина материална „прах“ и че именно од е материалът, излъчващ луминесцентна светлина във вакуумните лампи на Плюкер и Геслер. Несъмнено младият Уилям Крукс е изучавал и подкрепял тези трактати за од с пламенен възторг. По-късно и Тесла ще повтори същите твърдения, но по много по- модерен начин.

Од се проявявала в електрическите устройства, но само след като те са достигнали пълната си мощност. Забавянето било доста голямо — обикновено тридесет секунди, а понякога и повече. Заземени проводници, свързани с големи електростатични машини, продължавали да излъчват светлина од минута и повече след спирането на машините.

Отрицателните електростатични заряди създавали од-топлина, а положителните — од- хладина. Необходими били няколко часа, за да могат електрически активираните вещества да се освободят от од, дори да са били в продължителен контакт с неутрални тела. Индуцираната от електричеството од като че ли прониквала по-пълно в материята. Индуцирането на од чрез електричество сякаш било резултат на вътрешно търкане, причинено от електростатичната стимулация на метали и изолатори.

Проявлението на стимулираната от електростатичната енергия од се нуждаело от най- малко половин минута, за да стане видимо, Ясно било, че тази светлина од не е просто електростатична луминесценция. Ясно било, че светлината од не представлява обикновена електростатична луминесценция. Заредените с енергия од посредством наелектризиране проводници продължавали да излъчват силна бяла светлина по 60 секунди и повече, след като са били изключени от веригата! Заредените лайденски стъкленици задържали од-токовете най-малко 120 секунди след като бивали неутрализирани откъм електричество.

Жиците в затъмненото помещение за наблюдения били свързани с лайденски стъкленици, които при зареждането си чрез изпускани на промеждутъци искри излъчвали непрекъсната и интензивна бяла светлина. Тази интензивна бяла светлина од се запазвала 300 секунди след всяка искра.

От гледна точка на електричеството електростатичните индукции на од са наистина аномални, тъй като използваните проводници минавали през целия замък! Наподобяваща по- късните експерименти на Тесла, тази инерция на светлината од разкрива какви огромни разлики има между електричеството и новооткритата енергия.

Галваничните батерии създавали силна светлина од, движеща се по особен начин по дължината на батерията. Освен това светлината од запазвала въртеливото движение на галваничните прътове, от които се излъчвала! Макар и предизвикани от електрическите разряди, поведението на светлините од било напълно, независимо от тях. Докато електрическият ток протичал само при затворени вериги, светлините од продължавали да съществуват стотици секунди след прекъсването им.

Високоволтовата електрическа индукция след 45 секунди също пораждала светлина од, която продължавала да се излъчва и след прекъсването на тока. Баронът се замислил върху възможността од да предизвиква електромагнитни ефекти по-подходящи начини и се заел да провери хипотезата си. По това време изглеждало, че електричеството и магнетизмът са в състояние да индуцират од от разстояние, но самата од не е в състояние да въздейства върху
тях.

Силите од не предизвиквали реципрочни електромагнитни ефекти. „Изтеглянето“ на од с електрически и магнитни средства се наблюдавало ясно, но баронът така и не успял да предизвика електромагнитни заряди с помощта на од. Освен това, дотогава достъпните на Райхенбах електрически и магнитни явления пораждали од-ефекти по възможно най-слабия начин — те били по-скоро резултат от триенето, отколкото от истинска од-индукция.

Баронът се сблъскал с множество неуспехи в опитите си да покаже взаимната „трансформация“ на од и на електромагнитната енергия.

Мощните източници на од не са в състояние да предизвикат електрически или магнитни ефекти, докато стрелката на компас, притежаваща една стотна от одическата сила, би го направила моментално. Налице било явно съпротивление, когато од бивала принуждавана да се превърне в електростатична или магнитна сила.

И докато този голям „неуспех“ като че ли спускал завесата пред досегашната му работа, баронът видял нови и далеч по-широки перспективи. Някога Гьоте съветвал да се вглеждаме внимателно в природата, за да намерим отговорите. В хода на работата си Райхенбах скоро открил, че в природата съществуват „преносими“ източници на од, които са далеч по-мощни и постоянните магнити — защото самата од била една нова сила, новооткрита космическа енергия. Тя можела да се използва за осъществяването на невъзможни досега дейности в полза на човечеството.

Всъщност нефункционираща на практика електрическа апаратура и компоненти показвали забележителна способност да задържат, пренасят и променят од. В областта на науката радионика този факт бил открит, независимо от двама медици — д-р Джордж С. Уайт и д-р Албърт Ейбрамс.

Райхенбах решил да провери едновременния ефект от топлина и електричество върху пациентите си. Баронът направил опит с плат и електрофор — калъп сяра. С този примитивен метод за създаване на статично електричество той открил, че пациентите усещат од-хладина при положително зареждане и топлина — при отрицателно. Освен това баронът забелязал, че светлинните ефекти на наелектризирането протичат, независимо от получените от од-ефекти и че двете групи по никакъв начин не си влияят една на друга.
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Кристална од

Постоянният магнетизъм бил основният и най-мощен концентратор на силата до откриването на кристалната од. Оказало се, че в химикалите и минералите има далеч по- фундаментална од-активност. Баронът разбрал, че минералите представляват най- фундаменталните енергии на природата много по-добре от магнитите. Последните представляват изкуствени материали, създадени в електрически полета, докато минералите съществуват в естествен вид. Сред тях и сред естествените кристали били открити могъщи източници на од.

Райхенбах поръчал от Готхард голям кварцов кристал „с диаметър 20 см шест странен колос с пирамидални краища при използването, на който срещнах големи трудности“. Пациентите не били в състояние да доближат прекрасния планински кристал, без да усетят студения полъх, идващ от острия му връх. Един от тях описал вятъра, „сякаш някой духал през сламка студен въздух към него“. В друга серия експерименти кристалът моментално приспивал пациентите на разстояние 13 м! Очевидно силата од се увеличавала с увеличаването на размерите на кристала.

С негова помощ баронът се опитал да привлече железни стружки, но не успял дори когато насочил към тях върха на кристала. Помъчил се да намагнитизира железни стрелки, но без резултат. Пренасянето на од-заряда не го превръщало в електромагнитен заряд. Стрелките били окачени на копринени нишки, но и тогава не се наблюдавали никакви индуцирани движения. Очевидно гигантският кристал нямал силата да предизвиква физически движения.

Голям кристал селенит бил окачен на копринени нишка и поставен под похлупак, след което до него доближили мощен магнит. В кристалната од не били забелязани никакви промени. Същият кристал бил окачен недалеч от жица, по която минавал ток — отново без резултат. Баронът използвал много по-малки кристали, които закачил на фини копринени нишки и наблюдавал ориентацията им спрямо земното магнитно поле. Кристалите не се влияели от него.

Освен това концентрираната в кристал од активирала електрическите апаратури и компоненти по най-неочаквани начини. Баронът поставил селенита в голяма намотка от мед, но и най-чувствителният астатичен галванометър не отчел индуциран ток. Въпреки неспособността да се измерят взаимодействията между познатите вече сили и од, други електрически компоненти в лабораторията показали забележителна способност да задържат, провеждат и променят кристалната од.

Поставените върху метални плочи или в големи метални намотки кристали генерирали проникваща през всичко и силно фокусирана од-полярност. Показваща най-мощните естествени състояния на од дори в сравнение с магнитите, кристалната сила накарала барона да се заеме с нови проучвания. Кристалната од била в състояние с лекота да зареди всички намиращи се в контакт с нея предмети, с изключение на малък брой органични вещества.

Металите провеждали кристалната од с осезаем „шок“, който пациентите различавали лесно. Със способността си да прониква в тялото, кристалната сила показвала естественото си превъзходство в сравнение с всички други източници на од. Тя протичала през проводниците почти моментално! Пренасяната от кристалите од била силна, пронизваща и завършена.

Наситените с од метални предмети запазвали зарядите си дълго време и изпускали множество од-пламъци.

Пренасянето на кристалната од засилвало од-излъчването на различните елементи и минерали. Тя представлявала истински од-фокус и прониквала в цялата материя. Мощността на кристалната од надхвърляла тази на всички останали източници. И най-краткият контакт с върха на кристала бил достатъчен, за да предизвика изключително силен од-ток, който се предавал на мед, цинк, сребро, желязо, лен, коприна, вода и на всички останали материали, тествани от барона и по-рано.

Изолирането на кристалната од изглеждало трудно. Калаените плочи като че ли я блокирали донякъде, но не напълно. Органичните материали (дърво, стъкло, кожа и хартия), определени по-рано като од-изолатори, били в състояние да противодействат на кристалната од. Оказало се, че най-добрият изолатор е многопластовата хартия. Многото листа в дебела книга например не се поддавали на зареждане с од, независимо от това колко дълго са били изложени над върха на кристала.

Кристалната од не била в състояние да премине през книга с дебелина 2,5 см, дори след като тя била неколкократно прокарвана над върха на кристала. Органичната материя блокирала проявите на од. Обикновен картон за карти (композит) трябвало да бъде прекарван многократно над кристала и да се остави дълго време на въздействието му, за да може през него да премине съвсем малко количество од — толкова слаба, че едва се усещала върху дланта на държащия картона пациент. Странно — гигантският планински кристал не бил в състояние да проникне през хартия, а същевременно предизвиквал непробуден сън на разстояние 13 м. Едва докоснатото от върха на кристала дърво предизвиквало внезапен „удар“ и спазми.


Кристалната од минавала през дълъг 12 м вълнен конец за съвсем кратко време — резултат на множеството отделни нишки в него. Коприната и стъклото се оказали по-добри проводници в сравнение с хартията, вълната и дървото. Дълготрайното излагане на въздействието на кристала не увеличавало заряда на од в металните предмети, след като се достигал предела на насищането им. Излишъкът от енергията просто се излъчвал в околното пространство. Времето за насищане било измерено за няколко различни метала.

Подобно на магнитите и слънчевата светлина, кристалите също променяли водата. Кристалните върхове я правели хладна и възкисела на вкус, подобно на северните полюси на магнитите и виолетовия спектър на слънчевата светлина. Основите давали същия неприятен и предизвикващ гадене мирис, какъвто и южните полюси и червеният спектър.

След многобройни проучвания било открито, че кристалната сила се разполага най- вече в оптическата ос на кристалите. Онези от тях, които нямали силно изразени оптически оси, не показвали и мощен кристален фокус. Синята светлина од, наблюдавана в затъмнените помещения да излиза от върховете на кристалите, била изпълнена с искри и пламъчета и се издигала нагоре, за да се превърне в бяла светлина. Светлината вътре в кристала била великолепна и се виждала както от пациентите, така и от набралите опит наблюдатели. Тя била изпълнена с движение, искри и подобни на звезди формации, превъзхождащи по наситеност на цветовете и по сила магнитната од.

С помощта на кристала гигант баронът започнал изумителна серия експерименти, целящи да се определи доколко е възможно кристалната сила да се използва в някаква нова технология. Съвременната електротехника се основава на използването на електрическия ток и е изцяло зависима от поведението му при преминаването през специални структури. За изследователи като Райхенбах станало ясно, че съществуват и „други токове“ — од-токове, чието използване би могло да разкрие нови възможности пред човечеството. Най-добрият аспект на од-токовете е очевидната лекота, с която въздействат върху човешките усещания и възприятия.

Английският преводач на Райхенбах, д-р Ашбърнър, изработил няколко забележителни детектори на кристална од с помощта на осем или повече големи планински кварцови кристали, обвити в големи медни намотки, изолирани с коприна. Устройството, поставено в платинено „хранилище“, произвежда огромен заряд од с изумителна мощност. По-късно учени успели да извлекат подобна на од енергия от някои редки минерали и по-точно — от синтетични кристали (Мъри).

Барон Фон Райхенбах предполагал, че силата од в кристалите е еквивалент на жизнената сила в организмите. С други думи, според него силата од има разумни и живи аспекти. Това било началото на науката радионика, която щяла да се използва неофициално през XX век от изследователи и детективи посредством „анализаторите с необичайни способности“ и „екстрасенсите“.
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Небесна од

Сега Райхенбах се заел да разкрие тайните на од в космоса. Силата изминавала големи разстояния (50 м и повече) в лабораториите и оказвала силно въздействие в другия им край, без да се наблюдава видимо отслабване на мощта й. Явно од не отслабвала, когато се намирала в лъчиста форма. Защо тогава да отслабва при прекосяването на пространства?

Силата достигала Земята направо от космоса. Това вече било доказано с лунната светлина, а след това — и със слънчевата. Но откритието, че звездната светлина също може да променя предмети по подобен начин, се оказало особено важно — ставало дума за енергия, преодоляваща огромните междузвездни пространства. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия. Но преди да дойде времето на първите технологични изобретения, трябвало да се научи повече за преобразуването и начина на разпространение на од.

Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като успял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали, когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни количества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.

Баронът наблюдавал ежедневните пулсации на од от различни физиологични центрове, като си отбелязвал техния естествен цикъл. Той забелязал тясната връзка между физиологичната од с нервните възли. Концентрацията на од била особено висока в слънчевия сплит. Пулсациите на енергията в тялото следвали пулсациите в заобикалящата природа в един забележителен и напълно неподозиран досега ритъм. В най-чувствителните части на тялото имало най-високи концентрации на од — устни, лице, върхове на пръсти, ерогенни зони, стъпала и пръсти на краката.Всяка от тези енергийни части следвали ритъма на соларната од. Любопитното съответствие на биологичната од и слънчевите ритми било особено интригуващо.

Силата на од се увеличавала по изгрев слънце и намалявала с настъпването на вечерта.Баронът забелязал, че цялата природа пряко отвръща на идващата от Слънцето енергия. Почва, минерали, езера, дървета, животни и хора реагирали в синхрон със слънчевите енергии од. Од започнала да се схваща като обща сила, обединяваща света — факт, известен още на учените от древността.

Древните философи виждали в слънчевата енергия множество забележителни метафизични елементи. Слънчевият од-ритъм разкривал основния динамизъм на Земята и нейната отдавна забравена „реципрочност“. Независимо от вариращото зареждане и разреждане на абсорбентите на слънчевата од, съществувала и постоянна земна од, която не се засилвала и намалявала в съответствие със слънчевата. Притокът на од, съдържаща се, без да губи от мощността си, в кристалите, си оставал постоянен през цялата нощ.

Тази важна и загадъчна функция на кристалните скали осигурявали особен и рядък източник на од. Нищо чудно, че митовете и легендите разказват за подземни скъпоценности, магически и блестящи източници на жизнена енергия. Райхенбах започнал да разбира фундаменталните енергийни структури на света и да научава основните „метаболитни процеси“, чрез които слънчевата од се поглъща през деня и се разрежда чрез кристалите нощем. Баронът бил убеден повече от всякога друг път, че од е фундаменталната световна сила, предхождаща по произход дори магнетизма и електричеството.

Тъмносиньото нощно небе разкривало най-разнообразни од-течения. Неколцина от пациентите му проявили силно привличане към определени сектори в небето. Подобни на спирали места в космоса посочвали од-потоци с различна полярност.Движенията им между планетите и звездите били нанесени на карта.

Пациентите отбелязали точки на повърхността, в които небесните течения прониквали в земята. В тях баронът зърнал нещо от забравените технологии, известни на древните. Сега ставало ясно защо прадедите ни са полагали толкова труд, за да отбележат определени места с високи изправени камъни.

Някои от пациентите винаги споменавали, че отделни части от нощното небе са особено привлекателни, докато други будели неприятни усещания. Положението оставало едно и също през различните сезони и се влияело единствено от движенията на Луната и планетите.

Когато проучил показанията по-внимателно, баронът открил, че определени части от небето на запад излъчват живителна „хладина“ непосредствено след залез. В девет вечерта тази хладина се измествала на северозапад,а по същото време небето на юг и югозапад било топло. В полунощ небето на север ставало студено, а на юг — топло.В четири сутринта хладината се премествала на север и североизток, а топлината — на юг и югоизток.И накрая, непосредствено преди изгрева, най-студено било небето на изток.

Най-озадачаващо било аномалното постоянство на слънчевата хладина на запад, внезапното й изчезване и повторно
появяване на изток. Тези од-пулсации в небето дълбоко го озадачавали.

Дори със завързани очи, пациентите безпогрешно откривали магнитния меридиан и север, когато били помолени да открият постоянния източник на студа. Най-приятни усещания предизвиквал Млечният път, а Плеядите очаровали с успокояващото си въздействие.

Планетите пораждали странна и неприятна топлина, независимо от общия хлад на звездния купол. Райхенбах и пациентите му отбелязали главните од-течения между звездите и от звездите до Земята. Всичко сякаш било обляно в од — течащата живителна светлина, свързваща в едно целия космос.

Райхенбах оставил звездни лъчи да попаднат върху медна плоча, за която бил закрепен дълъг проводник, чийто край се държал от пациент. От края на жицата се появил тънък сноп бяла светлина с дължина 60 см, изключително студена и освежаваща. Тънкият сноп светлина се издигал и спадал, когато баронът отмествал плочата от звездната светлина и я връщал на мястото й.

Абсолютно същите резултати, но с намален интензитет, били получени и при използването на цинкова плоча. Освен това звездите като цяло действали на пациентите подобно на слаб магнит и предизвиквали характерните усещания в главата и гръбнака.

Случайно баронът открил, че светлината дори и от една-единствена планета напълно поглъщала ободряващото въздействие на звездите. За някои от пациентите Юпитер бил почти непоносим. Уловената върху медна плоча планетарна светлина неутрализирала напълно од-усещанията. В подобни случаи пациентите не били в състояние да държат края на проводника. Очевидно планетите имали противоположна од-полярност в сравнение с тази на звездите.

Неутрализиращият ефект бил доста неприятен и много наподобявал електрошок. По някакъв неизвестен начин планетите поглъщали хладната и ободряваща светлина на звездите.

В най-забележителното си изказване по този въпрос баронът загатва за истинската енергия, криеща се зад астрологичните конфигурации: „Ние сме свързани с вселената с нова и непозната досега реципрочност Следователно, звездите оказват влияние върху нашия подлунен (и може би) практичен свят, както и върху работата на не един ум.“
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Джери Василатос-
Изгубените открития
текст на болгарском языке

Растителна од

Пациентите били в състояние да открият металите, дори когато са покрити с дебели пластове изолационни материали. Заради тази своя способност те били много способни като откриватели на рудни залежи. Баронът на няколко пъти ги използвал да работят за местните мини. Фино настроените им нервни системи откривали въглища, цинк, олово, меден пирит и вода. Когато се движели нощем сред природата, те усещали от разстояние до 120 м излизащите от дърветата еманации на од. Така новото увлечение на събралия достатъчно данни от света на минералите барон станал светът на растителността.

Изследванията му на „живи органични структури“ започнали с няколко консервирани растения. Около тях били увита медна намотка, чийто край се намирал в ръцете на намиращия се в затъмнената стая пациент. По-късно същият метод бил използван от Г. Лаковски при изучаването на небесните лъчения и влиянието им върху развитието на растенията. Медната намотка била поставена върху етиопска кала и предизвикала неочаквано бърза и жива реакция. В тялото на пациента внезапно нахлула пронизваща и изгаряща топлина. След това експериментът продължил с алое вера. Ефектът бил почти същият, макар и по-слаб.

Особено чувствителните пациенти обикаляли през деня полетата и изучавали различните растения около замъка Райзенберг. Повечето от тях били топли в стеблото и студени в цветовете си. След обстойно проучване на голям брой цъфтящи растения станало ясно, че скоростта на растежа им точно съответства на лечебните им свойства. Някои сенникоцветни били топли, с изключение на студените централни дискове — обръщане на од- ефектите.

Така баронът разбрал отдавна забравената прецизност, характерна за лекарите от миналото. Истинското въздействие на лечебните билки можело да се разглежда като еманация на материята, а не като резултат от самата нея. Од-лъчението като истинска основа на „лекарствата“ определяло предпочитанията в древността към растенията вместо към минералите. Лекарствата на билкова основа давали по-силни и бързи од-ефекти. Розите, цветчетата на крушите и ябълките предизвиквали у пациентите дълбок сън. Баронът решил, че срещащото се и в трите вещество флоризин съдържа най-концентрирана од-полярност.

И наистина, някои растения давали точно обратните температурни ефекти заради изработващите се в тях алкалоиди. В тези случаи од-химикалът доминирал над биологичните състояния на од.

Високите растения показвали обръщане в полярността на од, която оставала една и съща в отделните им части от корените до върха. Цвят, стебло, листо, плод, корен или грудка — всички те имали различни од-полярности и интензитет в зависимост от отделните видове.

Оформило се едно общо правило за полярността на растителната од — онези части, които растат бавно, били винаги од-отрицателни (студени), а бързорастящите — од- положителни (топли). Ето защо васкуларната (проводящата) система винаги се оказвала най- силно од-положителна, а горната повърхност на листата — од-отрицателна.

Дърветата също били студени в горните си части и топли при корените си.По-късно подобни факти се появяват в трудовете на Нейтан Стъбълфийлд, който вкопавал специални биметални намотки в корените на дърветата, за да добива енергия.

Така баронът разбрал отдавна забравената прецизност, характерна за лекарите от миналото. Истинското въздействие на лечебните билки можело да се разглежда като еманация на материята, а не като резултат от самата нея. Од-лъчението като истинска основа на „лекарствата“ определяло предпочитанията в древността към растенията вместо към

Със същия метод баронът се опитал да проучи и насекомите. Върху медна плоча със закрепен по познатия начин към нея проводник били поставени малък розов бръмбар, нощн пеперуда и най-различни други градински насекоми. Само след няколко секунди пациентите неизменно усещали од-топлина. А когато върху плочата поставили дребен гризач (полска мишка), странното чувство за топлина се засилило. То станало още по-силно, когато баронът поставил коте върху метала. Медната плоча и медният проводник, използвани в тези експерименти, станали основен компонент на радиониката от XX век.

Някога Гьоте описвал света като „процес“, протичащ под въздействието на тайнствена световна сила. Тази жизнена сила карала всички същества да претърпяват своите разнообраз „метаморфози“. Целта на всяка отделна промяна била в странно и загадъчно съответствие с „върховните форми“, съществуващи в метафизическото пространство. Този „световен процес предизвиквал промените в пространството, минералите, растенията и животните, докато всяк нещо не заприлича на онова, от което е пресъздадено.

Младият Карл Райхенбах бил страстен почитател на Гьоте. Новите му проучвания му напомнили думите на великия писател за световния процес. Разбирайки, че од е основна световна сила, той внезапно съзрял далечните хоризонти на „светещия свят“. Според този възглед заобикалящият ни свят се разглежда като естествена жива система, в която од е „кръ и „жизнена течност“. Най-сетне баронът открил физическо доказателство за „световния процес“ на Гьоте! Од била най-близкото съответствие на „жизнена сила“, постигано някога с научни средства.
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Никола Тесла разширил познанията за слънчевата од, като успял да извърши истинска трансформация на од в електричество. В един от прочутите си патенти (685. 958) той описва мощните преобразователни резултати, които се получавали, когато слънчевата светлина се пропусне през специална метална плоча, поставена вертикално във висока вертикална вакуумна лампа. Устройството, заземено чрез тежък кондензатор от слюда, произвеждало огромни количества електричество, когато било осветявано от силни слънчеви лъчи.

От гледна точка на електричеството електростатичните индукции на од са наистина аномални, тъй като използваните проводници минавали през целия замък! Наподобяваща по- късните експерименти на Тесла, тази инерция на светлината од разкрива какви огромни разлики има между електричеството и новооткритата енергия.

Енергия, преодоляваща огромните междузвездни пространства. Следователно тя представлявала уникален ресурс, даващ възможност за откриването на нови начини за предаване на годна за използване енергия. Но преди да дойде времето на първите технологични изобретения, трябвало да се научи повече за преобразуването и начина на разпространение на од.
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Шаубергер об ОДе

Отрывки из письма № 6 Джозефу Брюннадеру
Написано в Лайнце, 15Л.1958 т.

Ваши письма и действия весьма порадовали меня. Однако я не могу понять то, что вы пытаетесь учить четырех профессиональных ассистентов из Венского технического университета тому, как работать лучше. Вы должны понимать, что имплозионная машина — символ конца технологии, основанной на давлении и огне, но на ней же и воспитаны ваши четыре ученика. Эти апостолы огня потеряют свои средства к жизни, как только обманутой общественности придется перестраивать технологию.

Недавно произошел со мной не очень приятный случай. Как вам известно, слепой, глухой и безрукий физик Бургард Гейм годы исследует проблему движения ракетных двигателей при помощи световых лучей. Ко мне не так давно пришел его коллега П итер Госл их, авиаконструктор, — весьма приятный и интеллигентный молодой человек приблизительно 30 лет. Многие годы совершенно бескорыстно он поддерживает своего друга и хотел спросить мое мнение о том, будет ли это иметь успех. Я сказал ему тоже, что доктор Мартин, а именно то, что световые лучи более и более дифрагируют и замедляют движение, чем дальше они находятся от своего источника — т. е. чем ближе приближаются к Земле.

На этом свойстве основан процесс роста. Он должен пониматься как процесс «переотвердевания того, что подходяще или неподходяще для целей следующего развития на более высокий уровень. Что-то удаляется, что-то остается, так что никакой генетически пагубной информации не будет для дальнейшей эволюции».

Подходящие сущности, которые способны к воскрешению, — продукты редукции, то есть переработанные остатки прежней жизни. Очищенные благодаря планетарному движению Земли, они являются формой излучения — диамагнетически суперзаряженные земные лучи, называемые лучами ода1, которые связываются геосферной водой. Во время этих эмульсивных процессов вода создается как побочный продукт и при определенных условиях поднимается до горных высот, чтобы быть способной переносить метафизические, репродуктивные и развивающиеся энергии растениям. При этом происходит отделение этих формативных энергий от транспортной среды, далее они не могут существовать без определенных условий, которые обеспечивает им корневая протоплазма



см, рис. 15
Она позволяет проникать в растение только высококачественным продуктам, сходным по природе с растительным телом, и благодаря диффузии они проникают в соки. Также диффузно происходит поступление энергетических частиц из воздуха — так называемый процесс респирации. Эти микроконцентраты динагенов взаимодействуют с противоположно заряженными клетками. Продукт всех этих бесчисленных взаимодействий и есть сама жизнь, которая обновляется при каждом вдохе благодаря молекулярным взаимодействиям.

1 О д — гипотетическая сила, которая, как утверждал барон фон Райхенбах (1788—1869), пропитывает всю природу, проявляя себя во внутреннем характере и в чувствительности (льется, например, из кончиков пальцев), и особенно концентрируется в магнитах, кристаллах, тепле, свете, участвует в химических реакциях; ею объясняются феномены гипноза и животного магнетизма. Формирует второй элемент в обозначениях химических соединений; биод, од — часть животной жизни, хемод — химический од, кристаллод — од кристаллизации, элод — электрический од, гелиод — од Солнца, магнетод — магнитный од; пантод — од в глобальном смысле, селе-нод — лунный од, термод — тепловой од (Oxford English Dictionary), — Прим. ред

«Стимуляторы здоровой жизни» оживают, если их транспортная среда движется естественным образом, совершенно не так, как оперируют ею современные машины.

Любые проявления в природе — даже свет — должны рассматриваться как отработанная материя, получающаяся в результате очищения сущностей сравнительно более высокого качества, которые никогда не проявляют себя физически. Можно извлечь пользу из того, что формирует растительность, исходя из нужд первородного движения. За прогресс отвечает падающий (благоприятный) температурный градиент, в то время как за регресс — повышающийся (негативный). В этом и причина развития заболеваний, в то время как повышающийся температурный градиент используется для создания предположительно прогрессивных сил. Доктор Мартин делает ту же ошибку, принимая первородное за второстепенное- Это то же самое, что преследовать мираж, хотя, с другой точки зрения, он прав.

Электричество, самая низшая форма тепла, рождается, когда микрозимы воздуха или другой транспортной среды двигаются преимущественно центробежно


см. рис, 37.

Если среда передвигается прямо противоположным образом, то есть преимущественно центробежно, то рождается биомагнетизм, потому что активируется падающий температурный градиент.

Оставаться действительно неподвижной форель может только в особо уплотненной, диамагнетически суперзаряженной высокогорной родниковой воде. С помощью жабр рыба способна вызывать дополнительные магнетолитические процессы молекулярной рекомбинации. Этим объясняется их способность к преодолению собственного веса и силы текущего навстречу потока.

Скажите своим юным технологам, служителям сил давления и огня, что, с точки зрения нормально мыслящего, близкого к природе человека, они — безумцы. Им придется рано или поздно пойти дружным строем к чертям. Как вы можете ожидать какой-то пользы от этих ментально кастрированных личностей?

Электричество и магнетизм — те же силы давления и всасывания, только высшего порядка, символизирующие сущность биполярности. Взаимодействие между этими двумя полярностями определяет победителя в поединке между жизнью и смертью.
Редактировалось: 1 раз (Последний: 15 мая 2015 в 21:40)
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Элифас Леви
ВЕЛИКИЙ АРКАН,
ИЛИ
РАЗОБЛАЧЕННЫЙ ОККУЛЬТИЗМ


ВТОРАЯ КНИГА
Королевская тайна или искусство подвергать власти.
Глава 1
МАГНЕТИЗМ



Магнетизм - сила, аналогичная силе магнита; он распределен во всей природе.
Его характеристики: превлекательность, отталкивание и уравновешенная поляризация.

Наука констатирует явления звездного магнита и минерального магнита. Животный магнит проявляется каждый день фактами, что наука недоверчиво наблюдает, но что она не может отрицать уже больше, хотя она ждала справедливо чтобы это допускать, что это смогли закончить анализ несомненным синтезом.

Свернутый текст
ГлаваIV
ДВОЙНАЯ ЦЕПЬ

Движение змей вокруг Кадуцея указывает образование цепи.

Этот канал существует в двух формах: прямая форма и круглая форма. Прямая форма, выходя из того же центра, прерывает бесчисленные окружности на бесчисленные отделы. Прямой канал это - канал передачи. Круглый канал это - канал участия, распространения, причастия, религии. Так же образовывается это колесо, составленное из нескольких колес, поворачивающих одни в других, что мы видим как пылают в видении Ezéchiel. Канал передачи устанавливает солидарность между последовательными поколениями.

Свернутый текст
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
Администратор
Феникс
Награда Медаль
Сообщений: 5569
1 день назад
Карл фон Рейхенбах
Психическая Энергия

Редактировалось: 3 раза (Последний: 19 июня 2015 в 07:48)
Воин — это не лист на ветру, а хакер,— это тот, кто находит новое применение тому, что обычный юзер юзает согласно обычной схеме. )))
|
Перейти на форум:
Быстрый ответ
У вас нет прав, чтобы писать на форуме.

Раша Тудей Новости